Предлагаме правни консултации и изготвяне на становища във връзка с :
- постъпили при Вас жалби от пациенти;
- постъпили в различни контролни институции ( РЗОК, ИАМО, РЗИ и др.), жалби, сигнали, оплаквания от пациенти, касаещи Вашата дейност;
- текущи проверки на извършваната от Вас дейност;
- производства по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
- административни и съдебни спорове - изготвяне на жалби, възражения, искови молби, писмена защита;
- изготвяне на подробни информирани съгласия за Вашите пациенти;
- изготвяне на необходимите Ви вътрешни актове, които да регламентират дейността Ви;
- лицензиране по Закона за лечебните заведения;
- анализ и/или изготвяне на договори - закупуване на лекарства и медицинска апаратура, договори за съвместна дейност, договори за наем, трудови договори и др.
„Крепостни на системата“ – или за договорите и лекарите специализанти
Всеки малко или много запознат с начините за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в България знае, че проблеми не липсват, а всичко това превръща лекарската професия в скъпо хоби. Повод да напиша това станаха не малко обаждания, от страна на колеги медици, които искаха да ги консултирам по един и същ проблем –чл. 234 от Кодекса на труда уреждащ Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация.
Чл. 234. (1) Страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация).
(2) С договора по предходната алинея се определят:
1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;
2. мястото, формата и времето на обучението;
3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.
(3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:
1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години;
2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.
Ръководителите на болници (в качеството си на работодатели) не пропуснаха възможността осигурявайки условия за повишаване на квалификацията да уговорят срок, в които лекарят специализант (в качеството си на служител) се задължава да работи за болницата.
Най-често срещания казус е, когато лекар спечели конкурс за специализация − платено обучение, тогава Ръководителят на болницата му предлага да поеме дължимите от него суми, срещу задължението, лекарят да остане да работи в същата болница за определен срок след като е придобил специалност. Факт е, че законодателят е предвидил такава възможност, но това не бива да се превръща в основание за злоупотреба и начин за „извиване на ръце“ на младите лекари, които и без друго работят при нелеки условия.
Държа да подчертая, че срокът описан в разпоредбата на чл. 234, ал. 3,т.1 е императивен максимум т.е. максималния срок, за който може да бъде подписан такъв договор е 5 години. В случай, че сте подписали подобен договор имайте предвид, че ако срокът в него е по-голям от 5 години, той няма как да бъде приложен в пълен размер тъй като е над този описан в закона. Много често договорите биват изготвяни така, че независимо по каква причина биват прекратявани предсрочно и по чия вина, лекарят (служител) дължи обезщетение.
Разбираемо е до някъде в едно трудово правоотношение работодателят да доминира, поради тази причина законодателят създава редица гаранции за работниците и служителите, в Кодекса на труда, но уви, в разглежданият казус със лекарите специализанти разпоредбата се явява като механизъм за поставяне в по-слаба, неизгодна позиция. Така бъдещето на медицинската професия се явява в зависимост, като крепостни селяни пред своя феодал. Дори и след време, когато лекарят придобие специалност, е изправен пред дилема – да плаща или да търпи. Факт е, че са налице и първите осъдителни решения, по силата на които лекари придобили вече специалност трябваше да заплатят обезщетения на своите работодатели при предсрочно прекратяване на трудовите им правоотношения.
Пожелавам успех, много воля и търпение на всички медици решили въпреки условията да останат в страната ни. Благодаря за доверието, което ни гласувахте и ви напомням, че при нужда от юридическа консултация винаги можете да се обръщате към екипа на LexMedicaBG.
Д-р Мария Петрова − юрист
Специалист по медицинско право
Управител на LexMedicaBG
Всеки малко или много запознат с начините за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в България знае, че проблеми не липсват, а всичко това превръща лекарската професия в скъпо хоби. Повод да напиша това станаха не малко обаждания, от страна на колеги медици, които искаха да ги консултирам по един и същ проблем –чл. 234 от Кодекса на труда уреждащ Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация.
Чл. 234. (1) Страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация).
(2) С договора по предходната алинея се определят:
1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;
2. мястото, формата и времето на обучението;
3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.
(3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:
1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години;
2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.
Ръководителите на болници (в качеството си на работодатели) не пропуснаха възможността осигурявайки условия за повишаване на квалификацията да уговорят срок, в които лекарят специализант (в качеството си на служител) се задължава да работи за болницата.
Най-често срещания казус е, когато лекар спечели конкурс за специализация − платено обучение, тогава Ръководителят на болницата му предлага да поеме дължимите от него суми, срещу задължението, лекарят да остане да работи в същата болница за определен срок след като е придобил специалност. Факт е, че законодателят е предвидил такава възможност, но това не бива да се превръща в основание за злоупотреба и начин за „извиване на ръце“ на младите лекари, които и без друго работят при нелеки условия.
Държа да подчертая, че срокът описан в разпоредбата на чл. 234, ал. 3,т.1 е императивен максимум т.е. максималния срок, за който може да бъде подписан такъв договор е 5 години. В случай, че сте подписали подобен договор имайте предвид, че ако срокът в него е по-голям от 5 години, той няма как да бъде приложен в пълен размер тъй като е над този описан в закона. Много често договорите биват изготвяни така, че независимо по каква причина биват прекратявани предсрочно и по чия вина, лекарят (служител) дължи обезщетение.
Разбираемо е до някъде в едно трудово правоотношение работодателят да доминира, поради тази причина законодателят създава редица гаранции за работниците и служителите, в Кодекса на труда, но уви, в разглежданият казус със лекарите специализанти разпоредбата се явява като механизъм за поставяне в по-слаба, неизгодна позиция. Така бъдещето на медицинската професия се явява в зависимост, като крепостни селяни пред своя феодал. Дори и след време, когато лекарят придобие специалност, е изправен пред дилема – да плаща или да търпи. Факт е, че са налице и първите осъдителни решения, по силата на които лекари придобили вече специалност трябваше да заплатят обезщетения на своите работодатели при предсрочно прекратяване на трудовите им правоотношения.
Пожелавам успех, много воля и търпение на всички медици решили въпреки условията да останат в страната ни. Благодаря за доверието, което ни гласувахте и ви напомням, че при нужда от юридическа консултация винаги можете да се обръщате към екипа на LexMedicaBG.
Д-р Мария Петрова − юрист
Специалист по медицинско право
Управител на LexMedicaBG
Крепостни на системата – или задължително разпределение
В последните 10 години живеем в динамични времена, което неминуемо се отразява, както на системата на здравеопазване, така и на работещите в нея. Динамична до такава степен, че част от медиците приеха да подпишат неизгодни за тях договори с тайната надежда, че нещо ще се промени. Уви, промените продължават да текат, но поетите задължения няма как да бъдат избегнати.
Според чл.11а от Наредба № 34 (За придобиване на специалност в системата на здравеопазването), започвайки специализация финансирана от държавата, лекарите специализанти се задължават след придобиването на специалност да постъпят на работа в лечебно или здравно заведение, определено от министъра на здравеопазването, за срок, равен на продължителността на обучението им. Това задължение възниква само за специализанти по така наречената „държавна поръчка“.
Лекарите доброволно подписват договорите за обучение за придобиване на специалност, в които като условие е посочено задължително разпределение. Ще си позволя едно леко пояснение от юридическа гледна точка. За да имаме договор, е необходимо да има най-малко две страни. На лице трябва да е взаимно адресиране на волеизявленията от всяка страна към другата. И, разбира се, нужно е да има съвпадение на волеизявленията, т.е. страните да постигнат съгласие за условията, правата и задълженията си по даден договор. Съгласието се изразява в подписването на договора, така двете страни приемат всички условия по него и придобиват права и поемат задължения.
Тук идва и проблемът. Голяма част от лекарите специализанти, след дългите „нулеви години“ успяха да се доберат до желаната специализация и подписаха договори, с които поеха задължения, които трудно биха могли да изпълнят. Сега, няколко години по-късно, когато еуфорията от успеха да започнеш специализация е заменена с реалността на здравната ни система, голяма част от тези колеги, вече придобили специалност, биват „подсетени“ за тяхното задължение да започнат работа там, където биват разпределени от министъра на здравеопазването.
Немалко бяха опитите да бъдат оспорени по съдебен ред решенията, с които се посочва мястото на разпределение на даден лекар. Голяма част от медиците платиха значителни суми за адвокатски хонорари в битка, чийто изход е предрешен от самите тях при подписването на договора. Непознаването на правото не ги оправда, а ги натовари с разходи по дела и се стигна до там, че да пропуснат важни срокове, от които последваха трудно обратими и скъпи последици. В случай че не постъпят на работа в едномесечен срок в лечебното или здравното заведение, определено от Министерството на здравеопазването, те дължат обезщетение в трикратен размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведеното обучение.
Някои от колегите предпочетоха, преди да изтече тримесечният срок, в който Министърът може да издаде решение за разпределение, да заминат за чужбина. Това по никакъв начин не ги освобождава от задълженията им. Подобно поведение показва само, че не са си взели поука от действията, които са извършили подписвайки договорите за обучение за придобиване на специалност. По-адекватна реакция би било да се свържат с компетентен юрист, който познава нормативната уредба и здравната ни система и може да им представи различни възможности за решение на проблема, в зависимост от конкретния случай. При едно „бягство от разпределението“ Министерството на здравеопазването може не само може да събере дължимите обезщетения, но и да откаже да издаде Удостоверение за признаване на професионална квалификация и/или специалност в системата на здравеопазването, без което трудно може да се започне работа в чужбина.
Както се предполага при договор, задълженията поети от лекарите специализанти остават в сила. Търсенето на механизми за заобикалянето им ражда порочни практики, от които отново потърпевши се оказват медиците. Затова моята препоръка, като юрист работещ в сферата на здравеопазването, е преди да се подпише договор, бил той и за дългоочаквана и желана специализация, лекарят да се консултира, за да е наясно какви задължения поема и да избегне неприятни ситуации в близко и далечно бъдеще.
Д-р Мария Петрова, юрист
Управител на LexMedicaBg
www.lexmedicabg.com
В последните 10 години живеем в динамични времена, което неминуемо се отразява, както на системата на здравеопазване, така и на работещите в нея. Динамична до такава степен, че част от медиците приеха да подпишат неизгодни за тях договори с тайната надежда, че нещо ще се промени. Уви, промените продължават да текат, но поетите задължения няма как да бъдат избегнати.
Според чл.11а от Наредба № 34 (За придобиване на специалност в системата на здравеопазването), започвайки специализация финансирана от държавата, лекарите специализанти се задължават след придобиването на специалност да постъпят на работа в лечебно или здравно заведение, определено от министъра на здравеопазването, за срок, равен на продължителността на обучението им. Това задължение възниква само за специализанти по така наречената „държавна поръчка“.
Лекарите доброволно подписват договорите за обучение за придобиване на специалност, в които като условие е посочено задължително разпределение. Ще си позволя едно леко пояснение от юридическа гледна точка. За да имаме договор, е необходимо да има най-малко две страни. На лице трябва да е взаимно адресиране на волеизявленията от всяка страна към другата. И, разбира се, нужно е да има съвпадение на волеизявленията, т.е. страните да постигнат съгласие за условията, правата и задълженията си по даден договор. Съгласието се изразява в подписването на договора, така двете страни приемат всички условия по него и придобиват права и поемат задължения.
Тук идва и проблемът. Голяма част от лекарите специализанти, след дългите „нулеви години“ успяха да се доберат до желаната специализация и подписаха договори, с които поеха задължения, които трудно биха могли да изпълнят. Сега, няколко години по-късно, когато еуфорията от успеха да започнеш специализация е заменена с реалността на здравната ни система, голяма част от тези колеги, вече придобили специалност, биват „подсетени“ за тяхното задължение да започнат работа там, където биват разпределени от министъра на здравеопазването.
Немалко бяха опитите да бъдат оспорени по съдебен ред решенията, с които се посочва мястото на разпределение на даден лекар. Голяма част от медиците платиха значителни суми за адвокатски хонорари в битка, чийто изход е предрешен от самите тях при подписването на договора. Непознаването на правото не ги оправда, а ги натовари с разходи по дела и се стигна до там, че да пропуснат важни срокове, от които последваха трудно обратими и скъпи последици. В случай че не постъпят на работа в едномесечен срок в лечебното или здравното заведение, определено от Министерството на здравеопазването, те дължат обезщетение в трикратен размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведеното обучение.
Някои от колегите предпочетоха, преди да изтече тримесечният срок, в който Министърът може да издаде решение за разпределение, да заминат за чужбина. Това по никакъв начин не ги освобождава от задълженията им. Подобно поведение показва само, че не са си взели поука от действията, които са извършили подписвайки договорите за обучение за придобиване на специалност. По-адекватна реакция би било да се свържат с компетентен юрист, който познава нормативната уредба и здравната ни система и може да им представи различни възможности за решение на проблема, в зависимост от конкретния случай. При едно „бягство от разпределението“ Министерството на здравеопазването може не само може да събере дължимите обезщетения, но и да откаже да издаде Удостоверение за признаване на професионална квалификация и/или специалност в системата на здравеопазването, без което трудно може да се започне работа в чужбина.
Както се предполага при договор, задълженията поети от лекарите специализанти остават в сила. Търсенето на механизми за заобикалянето им ражда порочни практики, от които отново потърпевши се оказват медиците. Затова моята препоръка, като юрист работещ в сферата на здравеопазването, е преди да се подпише договор, бил той и за дългоочаквана и желана специализация, лекарят да се консултира, за да е наясно какви задължения поема и да избегне неприятни ситуации в близко и далечно бъдеще.
Д-р Мария Петрова, юрист
Управител на LexMedicaBg
www.lexmedicabg.com